„... Испор цар, [който] прие Българското царство. И този цар създаде големи градове: на Дунава – Дръстър град; създаде и голям презид от Дунава до морето; той съгради и Плиска град. И този цар погуби множество измаилтяни. И този цар насели цялата Карвунска земя, и бяха прочие преди това етиопи...”
От Българска апокрифна летопис от XI в.
Българите и славяните, които завладяват и се заселват в земите на византийската империя, били предимно земеделци и скотовъди. Живеели в открити селища – села, разположени по долините на реките. Жилищата били скромни. Средновековни писатели ги описват като „задушни и покрити със слама колиби” и „малки хижи от тръстика, папур и всякакви други храсти”. В план били правоъгълни, вкопани в земята. Изградени били от плет и дървени конструкции, и покрити със слама. Подовете им били от утъпкана глина, постлани с рогозка. Печката, служеща за приготвяне на храна и отопление, се разполагала обикновено в един от ъглите. За съхранение на своите храни и селскостопански продукти, средновековните хора са оформяли ями под подовете на къщите или близо до тях. Използвали са и големи глинени съдове – питоси (делви). Хората сами са изработвали своите глинени съдове, с които са приготвяли и са сервирали храната си, или са се снабдявали с тях от местните грънчари. Други занаяти, практикувани в селата, са били още предачеството, тъкачеството, металообработка, лов и риболов. Търговци и идващите с тях по-скъпи, луксозни стоки, е имало предимно в по-големите центрове с градски характер.
За нуждите на владетеля и неговото обкръжение са се изграждали каменни резиденции (аули). Те са били защитени с високи каменни стени. Аулите са били снабдявани с течаща вода и са имали канализация. Сградите са били масивни, каменни, използвани за жилищни, обществени и религиозни нужди. Някои от постройките са имали бани. Във владетелските жилища – палати, е имало зали за тържествени церемонии.
Първият и най-голям столичен център в България е Плиска, с площ почти 22 дка. Тя се състои от Външен град, ограден със землен вал и ров, каменна крепост и тухлена цитадела. Освен него аули са били вътрешната крепост на Преслав, Дръстър (дн. град Силистра), крепостта при с. Хан Крум и др.
Актът на покръстване на българския народ в 864 г. сериозно променил ежедневието и порядките на аристокрацията и народа. С цел по-голямо дистанциране от езическото минало, столичният център бил преместен от Плиска във Велики Преслав. Неговата площ е близо 6 пъти по-малка от Плиска, но е организирана по сходен начин: с вътрешен и външен град, с представителни архитектурни комплекси, базилики и бани. Градът имал амбицията да съперничи на Константинопол – столицата на Византийската империя.
След възобновяването на Българската държава от братята Асеневци, за да се гарантира по-голяма сигурност и защита от многобройните външни опасности, за столицата на Втората българска държава бил избран Търновград (днешно Велико Търново). Подобно на другите средновековни крепости, градът се развил на стръмно и трудно достъпно място. Градът обхващал крепостите на хълмовете Царевец и Трапезица, оформени като цитадели и кварталите по двата бряга на р. Янтра и Момина крепост. Археолозите са проучили над 60 църкви, царски дворци, жилища, крепостните стени, порти, кули и съоръжения.